Маргарит Жеков: Защо водещите български футболни отбори нямат трайни успехи в европейските клубни турнири?

StanislavDyulgerov_TwenteПървата причина за неуспеха на българските елитни футболни отбори в Европа е споменатият от прочутия банккер Атанас Буров основен недъг на българския манталитет – склонността на нашенеца да се стреми да мине тънко, да хитрува, отказвайки да плати истинската цена за качествените продукти в бизнеса – един недъг, срещу който не са имунизирани и собствениците на най-титулуваните български футболни отбори.

Ако погледнем историята на Шампионската лига, най-скорошните български успехи там са свързани с два отбора – „Левски“ от времето на треньора Станимир Стоилов, спортния директор Наско Сираков и президента на клуба Тодор Батков, и – в последно време – „Лудогорец“ на собственика Кирил Домусчиев.

Както е известно, „Левски“ проби един път в груповата фаза на Шампионската лига – през сезон 2006-07 година, и два пъти в груповата фаза на Лига Европа – 2009-10 и 2010-11 година, докато „Лудогорец“ има две участия в груповата фаза на Шампионската лига – през 2014-15 и 2016-2017 година, като при второто участие излезе от групите като трети с право да продължи в Лига Европа. Но при тези пробиви на двата български водещи отбора спечелените от УЕФА седемцифрени парични постъпления в евро не се насочиха нито към банковите сметки на футболистите, нито към бюджет за нова, още по-силна селекция на клубовете. И „Левски“, и „Лудогорец“ инвестираха в изграждане на стадиони, разпродавайки същевременно най-качествните си играчи. Резултатът от тази стратегия е известен – провал и за двата отбора в европейските клубни турнири насред иначе съвременните и отговарящи на европейските футболни стандарти собствени клубни стадиони.

Втората причина за провала на водещите български футболни отбори в Европа е пристрастното футболно съдийство в България, което превръща в свои галеници именно тези два отбора. В Европа обаче съдиите свирят безпристрастно и там нашенските звезди, свикнали да им се опрощават нарушения за жълти и за червени картони, често напускат предсрочно футболния терен, изгонени от реферите за грубата си игра.

Третата причина за фиаското на българските футболни грандове в Европа е липсата на професионална стратегия за изграждане на клубни детски футболни школи, както и липсата на стратегия за развитие на спорта като национален държавничеески приоритет в България. Като прибавим към всичко това и духовната, нравствената незрялост на малкото на брой съществуващи български футболни таланти в родни или пък чужди клубове, афинитета им не да блеснат на игрището като виртуози на футболната игра, разбирана като изкуство, познато от кариерата на гении-идеалисти като Гунди, например, а да се изявят като „герои“ на нощния живот в чалготеката или в плейбойската рубрика на булевардните вестници, тогава не е чудно, че българските футболни успехи на световно ниво липсват от 25 години насам. Защото футболът, като всяко изкуство, изисква не само дарба, но и характер, съчетан с добродетелно себеотрицание и духовна просветеност. Неслучайно Лионел Меси, един от най-добрите футболисти не само в днешните класации на „Франс Футбол“, но и в цялата история на футбола, след всеки отбелязан гол посочва с две ръце към небето, давайки, чрез този красноречив жест, да се разбере, че постигнатият успех се дължи на Бога и че на Бога следва да се отдаде и славата, и благодарността за постигнатото. Сравнени с Меси по морални устои, доста от българските най-извстни футболисти, а дори и най-известният български тенисист, наподобяват самозалъгващи се пубертети, които още не са осъзнали, че честата и зрелищна смяна на интимните приятелки не е постижение, а препятствие, което ги отделя от Бога, лишава ги от благословение и траен успех и в живота, и в спорта, и им създава незавидната слава на най-прочутите неудачници в жълтата преса. Но все пак каузата на българския футбол и на българския спорт не е безнадеждно изгубена. Всеки човек може да сгреши и всеки човек е ставал жертва на безразсъдствата си през младежките си години. Но винаги съществува възможността за самоусъвършенстване, възможността да обърнеш поглед към примера на най-добрите, най-великите спортисти. И да решиш чрез свободната си воля да следваш не само тяхната техническа спортна виртуозност, но и тяхната добродетел, тяхното смирение и упование.

27.01.2019

Deja un comentario

Archivado bajo Uncategorized

Responder

Introduce tus datos o haz clic en un icono para iniciar sesión:

Logo de WordPress.com

Estás comentando usando tu cuenta de WordPress.com. Cerrar sesión /  Cambiar )

Google photo

Estás comentando usando tu cuenta de Google. Cerrar sesión /  Cambiar )

Imagen de Twitter

Estás comentando usando tu cuenta de Twitter. Cerrar sesión /  Cambiar )

Foto de Facebook

Estás comentando usando tu cuenta de Facebook. Cerrar sesión /  Cambiar )

Conectando a %s